Узбекистан на Световното първенство 2026: Състав, треньор, мачове и история на турнира

Узбекистан се отправя към Световното първенство по футбол за пръв път — и пътят дотук не е бил никак лесен. Три десетилетия и половина независимост, седем неуспешни квалификационни кампании и две отпадания, толкова болезнени, че са се превърнали в част от националната футболна история. Всичко това води до нулево равенство в Абу Даби на 5 юни 2025 г. — и момент, за който цяло поколение играчи, треньори и фенове са чакали цял живот.

Белите вълци пристигат на Мондиал 2026 в Канада, Мексико и Съединените щати като един от дебютантите на турнира, но носят тежестта и надеждата на футболна култура, която се е изграждала точно за този момент с десетилетия. Сега, най-накрая, е техният ред.

Треньорът: Фабио Канаваро

В изненадващ ход през октомври 2025 г. Узбекистанската футболна асоциация се разделя с Тимур Кападзе — бившата национална икона, извела отбора през квалификациите — и се обръща към един от най-титулуваните защитници в историята на футбола, за да води отбора на самия турнир.

Фабио Канаваро не се нуждае от представяне. Световен шампион с Италия през 2006 г., тройно участие на световната сцена като играч и носител на Златната топка същата година, назначението е продиктувано в немалка степен от онова, което той олицетворява, колкото и от онова, което е постигнал като треньор. Кападзе приема ролята на помощник-треньор до него, осигурявайки приемственост в щаба, докато колегите италианци Еудженио Албарела, Франческо Троизе и Антонио Кименти допълват треньорския екип. Ако Канаваро поведе Узбекистан в Северна Америка, както е планирано, той ще се присъедини към избрана група хора, които са и играли, и тренирали на Световно първенство.

Мачове и група на Узбекистан на Мондиал 2026

17 юни: Узбекистан — Колумбия – Стадион Мексико Сити

23 юни: Португалия — Узбекистан – Стадион Хюстън

27 юни: ДР Конго/Ямайка/Нова Каледония — Узбекистан – Стадион Атланта

Как Узбекистан се класира

Узбекистан влиза в квалификационния процес на АФК от втория кръг и веднага прави впечатление — четири победи и две равенства, включително резултати срещу континенталната сила Иран, ги извеждат с увереност в третия кръг.

Там също стартират стремително, печелейки три от първите си четири мача, преди загуба с 3:2 в Катар на петия кръг да прекъсне инерцията им. Именно 22-годишният нападател Аббосбек Файзулаев помага да се възстанови курсът — с попадение при победата с 1:0 над КНДР на неутрален терен в Лаос и отново при равенството 2:2 с Иран в Техеран, което довежда Узбекистан до прага на историята. Самият момент, когато идва, е подобаващо скромен: нулево равенство с Обединените арабски емирства в Абу Даби на 5 юни 2025 г., което изпраща цяла нация в празненства.

Рекорд на Узбекистан на Световни първенства

Конфедерация: АФК

Първо Световно първенство: 2026

Общо участия: 1 (2026)

Пътят до Мондиала: История на пропуснати шансове

Пътят на Узбекистан до първото им Световно първенство е история толкова за сърцераздирателни провали, колкото и за триумф. В продължение на десетилетия нацията стига дразнещо близо, само за да й бъде отнето класирането при най-болезнените обстоятелства.

За Мондиал 2006 в Германия те достигат петия и последен етап от квалификациите на АФК, само за да загубят от Бахрейн по голове на чужд терен — след като мач, който бяха спечелили, е наредено да бъде преигран заради съдийска грешка. Осем години по-късно агонията се повтаря. Серия от дузпи срещу Йордания на същия решителен етап стига до десет удара на страна, като всеки отбор пропуска по веднъж. Именно защитникът Анзур Исмаилов — все още играещ клубен футбол след 40-годишна възраст — чийто пропуск слага край на надеждите на нацията. Сред играчите, реализирали в тази серия, е Тимур Кападзе — човекът, който по-късно ще изведе Узбекистан до класирането, което му е отказано толкова жестоко.

Тази история на пропуснати шансове прави постижението на настоящото поколение още по-значимо. Играчи, които са били прохождащи деца, когато някои от тези опустошителни отпадания се случват, сега направиха онова, което национални икони — Сервер Джепаров, Одил Ахмедов, Игнатий Нестеров сред тях — никога не успяха. Те отиват на Световно първенство.